/КРОСС/След няколко месеца ще отбележим 119-та годишнина от смъртта на един от големите и най-оспорвани български държавници - Стефан Стамболов. Събитията, които предхождат и предвещават жестокото му убийство, се разгръщат в подобна на днешната, настървена от взаимоненавист и ожесточение, разтерзана от политически слухове и интриги обществена среда. Казвам подобна, защото историческите събития не се повтарят, освен като фарс, както знаем, личностите не се копипействат, макар че разни изявени политически лакеи и откровени слагачи се опитваха да припишат държавническия и личностен мащаб на Стамболов и на наши съвременници. Разместеният фокус Свръхперсонализирането на политиката и тогава, и днес може и да съответства на националния ни манталитет и масовите очаквания за сеир, но за жалост носи най-вече беди и е свръхнепродуктивно. Дори развращаващо. Посочването с пръст на партийни лидери, нагнетяването на обществения живот и въздух единствено с характеристиките на техните персони, със слухове, митове, демонизации и словославещи патетики размества фокуса на нормалността и отнема от енергията за решаването на същинските проблеми. Да, политическите лидери несъмнено трябва да бъдат "държани на светло" пред погледа на гражданите, изискванията към действията и думите им да са всекидневни, защото излъчени да управляват или опозиционерстват, те са натоварени с огромна отговорност