1 Пролет 2013 г. Катрин се напъва, но не е останало нищо за изхвърляне. Стиснала студената емайлирана дръжка, тя изправя глава да се види в огледалото. Лицето ѝ не е същото, с което си легна. Виждала е това лице и преди и се е надявала да не го зърва никога повече. Разглежда се на тази нова ярка светлина, намокря хавлиена кърпа, избърсва устата си с нея, после я притиска към очите си, сякаш би могла да изтрие страха в тях. – Добре ли си? Гласът на съпруга ѝ я стресва. Надявала се е то