/КРОСС/ За първи път на български език излиза книгата, която Лев Толстой е смятал за своя най-значим принос към човечеството, за голямото дело на последните години от живота му. Това е „Календар на мъдростта. Мисли за всеки ден, събирани от граф Лев Толстой", издадена от „Лабиринт". На 15 март 1884 г. Лев Толстой пише в дневника си: „Трябва да създам за себе си кръг от четива: Епиктет, Марк Аврелий, Лаодзъ, Буда, Паскал, Новия завет. Това е необходимо и за всички хора." После се заема да събира „мъдрост за всеки ден", изречена от най-великите мислители на всички времена: съкровищница от крилати фрази за смисъла на живота много преди понятието да навлезе в културния ни речник. Година по-късно той споделя със своя сътрудник: „Знам, че получаваме голяма вътрешна сила, спокойствие и щастие от общуването с такива велики мислители като Сократ, Епиктет, Арнолд, Паркър. Те ни говорят за най-важното за човека, за смисъла на живота и добродетелността... Иска ми се да създам книга... в която да разкажа на хората за живота им и как е добре да живеят." През следващите седемнайсет години Толстой събира тези мъдри мисли. През 1902 г., когато вече наближава осемдесетте, се разболява тежко и изправен пред смъртта, най-сетне сяда да пише книгата с работно заглавие „Мъдрост за всеки ден"