Арналдур Индридасон - „Гробна тишина“   Това беше човешка кост. Разбра го веднага щом я взе от детето, което седеше на пода и я дъвчеше. Рожденият ден беше достигнал пиковия си момент, глъчката бе невъобразима. Разносвачът на пици дойде и си тръгна, а момчетата започнаха да се тъпчат с пица, наливаха се с газирани напитки, като през цялото време се оригваха един през друг. После изведнъж скочиха от масата, сякаш по даден сигнал, и наново започнаха да тичат наоколо, някои въор