/КРОСС/ Какво характеризира "културата" на българското слухтене? Социалният антрополог Харалан Алексадров и журналистът Явор Дачков коментират националните особености на подслушването. Незаконното подслушване далеч не е запазена марка само на България. Оказа се, че то се практикува почти навсякъде по света, всяка държава има собствен стил в слухтенето и обекти на този нездрав интерес са президенти, премиери, политически опоненти, известни личности и кой ли още не! Какво обаче характеризира "културата" на българското слухтене, около което се вихрят всички значими публични скандали от началото на прехода до днес? Както всичко останало в държавата, и подслушването представлява "сеир с елемент на комшийско любопитство, завист и лека проклетия", коментира социалният антрополог Харалан Александров в разговор с Дойче веле. "В битов аспект този акт е движен не толкова от желанието да контролираме и манипулираме, колкото от необходимостта да разберем как я кара комшията и на какъв хал се намира той в момента. Така нашето подслушване е донякъде незлобливо. То е горе-долу същата култура, както да си долепиш ухото до вратата или до панела, за да разбереш какво се случва при комшиите, дали има скандал, дали се прави любов и как въобще вървят нещата при тях", обобщава Александров