/КРОСС/ Безпристрастна публицистика е безсмислена двусмислица като (без)полов атлет. Слагам този знак на равенство като мото на текста, за да стане ясно с какво, а не с кого споря. Поводът, но само формално, е закъснелият шум около публицистиката на Росен Петров в БТВ, която едва сега, с фатално закъснение от 13 години, се възмути от пристрастията на гуруто на Слави Трифонов, който пък не смееше да дойде сам без същия Петров в предаването ми „В десетката". Два пъти съм канил Трифонов да спорим по казуси, предизвикани от пристрастията на „Шоуто на Слави" и неизменно ми се появяваше в тандем с Росен Петров. Цяло едно поколение извървя пътя от детската градина и самобръсначката до зрелостта на брачния живот под влиянието на милиционерските пристрастия на Росен Петров, главен сценарист на най-влиятелното телевизионно шоу в България (и съответно- виден манипулатор на общественото мнение в страната). Близо три петилетки бай Росен разиграваше България в ролята на задкулисен жрец под мотото „всички са маскари". Изведнъж сега Петров беше разпознат  (от новото ръководство на БТВ, все пак) като нарушител на правилата в журналистиката, възползвайки се от телевизионния ефир да обяви присъединяването си към най-платежоспособния политически проект на нашето време „България без цензура"