/КРОСС/ И така, Ефрем Моллов разлая пак кучетата. Нарече Антон Дончев бездарник, а книгите на Антон Дончев - вредни.  Този път с част от тезата му не мога да не се съглася. Нямам предвид таланта - той винаги е неоспорим. Защото талантът се доказва единствено от времето. Модни за времето си писатели, художници, композитори са забравени, а във времето остават отречените от тях. но нещата опират до постановки. В случая Моллов обаче е прав по отношение на факта, че НИЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА РАЗГЛЕЖДАМЕ ИСТОРИЯТА ОТ ЛИТЕРАТУРНА, А НЕ ОТ ИСТОРИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА. Това се получава само при нации, лишили се от история, но с придобития от това комплекс започват да се самоизмислят. Да. Ние винаги сме разглеждали историята си от литературна гледна точка, а не от фактологическа. Така решихме да разглеждаме историята си от едно великолепно литературно произведение като "История славянобългарская" по простата причина, че още не бяха се разкрили архивите на Византия, Турция, Гърция, Русия, Англия, Франция... Защото е факт, че ние съдим за нашата история по външни източници... Че от многовековната ни азбука не сме оставяли чрез нея писмени сведения за собствената си история. Ние, в този смисъл, сме НАРОД, ЗАГУБЕН ПРИ ПРЕВОДА... Гадничко звучи, нали. Ние съдим за собствената си история от преводи на чужди летописци. И тъй като това е литература някаква, ние започваме да доизмисляме литературата и да правим история от нея