Стотици тела, налягали безразборно, купове от плът, пръски плажно масло, съсирени в пясъка. И още: бутилки, опаковки от храна, телефони, топки, плажни кърпи, дюшеци, чадъри, маркиращи завладяната територия. На хоризонта – надуваем замък, който се поклаща в маранята. Пред хоризонта – десетина глави се носят по тепсията на морето. Вместо бриз, тежка миризма на гниене – от водораслите на брега. И над всичко това, между мухите и комарите, като ангел на падналите върху плажа, крачи дебел циганин,...