Гибелта на човечността, намерила своето изражение в тялото на онова дете, което бе изхвърлено на брега, кара да потрепериш. Но недостатъчно. Полицаят го взима на ръце, сякаш го люлее. Това дете, без съмнение, тежи на съвестта му, както и на съвестта на много други. Но това не е достатъчно. Това момче, заедно с други деца, бягаше от Сирия през Турция, за да стигне Гърция. Те бягаха от сирийския ад, от бушуващото варварство и глад. Никой не ги забелязваше и чуваше. Никой не искаше да знае за тях.