Новата година не донесе съществено раздвижване на общественото мнение по текущите политически проблеми. Това показва ежемесечното независимо проучване на общественото мнение на "Галъп интернешънъл", проведено между 9 и 16 януари чрез пряко интервю сред 1012 пълнолетни граждани.   Отново приблизително равни изглеждат дяловете на отговарящите със "за” и "против” по важните въпроси за съдбата на правителството: оставка, предсрочни избори, протести и т.н. Обществените нагласи са придобили трайна структура, а предстоящата предизборна надпревара вероятно ще доведе и до още по-сериозно втвърдяване на позициите на двата лагера, които се очертаха в последните месеци.   Намаляването на демонстрациите не отменя готовността за протест. Една пета от запитаните твърдят, че биха участвали в протест срещу правителството, а 5% твърдят, че вече са го направили (съвсем условно това отговаря на близо 300 хиляди души).   Близо 40% смятат, че протестите трябва да продължат, а също толкова са на обратното мнение. Една пета от запитаните вярват, че ако протестите продължат, те ще успеят да доведат до оставка на правителството и предсрочни избори. 50% обаче са скептични по отношение на успеха на протестите.   Основните институции остават със сравнително ниски нива на доверие, но най-трудните дни за президента изглеждат отминали. Недоверието в институцията е на по-ниски нива в сравнение с предния месец и обхваща половината от българите. Доверието пък е близо една трета. Почти толкова са позитивните оценки и за правителството, а негативните се стабилизираха около 60%.   Сравняването на исторически периоди не е докрай коректно, но в последната половин година и президентът, и правителството оставиха усещането, че спадът в подкрепата идва в рекордно ранен етап от мандата. Парламентът пък остава на обичайните от десетилетия ниски нива на доверие – през този месец 14% от запитаните декларират одобрение за институцията.   67% от българите са песимистично настроени за посоката на развитие на страната, оптимистите са 17%. Подобни равнища се отчитат от началото на протестите през февруари 2013 г. насам и са свързани с непрекъснатото усещане за политическа криза, сочат резултатите от изследването.   То подхранва и общото желание за намиране на консенсус. Над 90% от респондентите споделят мнението, че сега повече от всякога е необходимо национално съгласие.   Въпреки това, само 28% се съгласяват с твърдението, че "ГЕРБ и БСП трябва да се разберат да управляват заедно”. По-непримирими към такава перспектива изглеждат привържениците на опозиционните сили.   Няма съществени размествания и в подкрепата за политическите личности. Прави впечатление сравнително ниската разпознаваемост на министрите в правителството.   Привържениците на БСП продължават да изглеждат малко по-мобилизирани от тези на ГЕРБ. Разликите между нагласите на двата електората правят ситуацията в реални избори трудно предвидима. ДПС остава на обичайно стабилните си нива на заявени електорални предпочитания. Изследването е правено преди развитието на сюжета с АБВ, който внася допълнителна неяснота.   Електоралният потенциал на Реформаторския блок му дава възможност за място в следващ парламент. Основната въпросителна пред формацията е каква част от подкрепата за партиите от блока ще се преобразува в подкрепа за самата коалиция. От "Галъп" посочват, че всеки месец тестват и отношението към евентуално сътрудничество на Реформаторския блок с ГЕРБ, защото този въпрос разделя привържениците на реформаторите и поставя още една задача за решаване.   Агенцията отбелязва, че се увеличават изгледите за присъствие в следващия парламент на новото движение на Николай Бареков "България без цензура”. Очакваното взаимодействие с ВМРО може да се окаже важно за по-сигурното преминаване на бариерата, защото електоралният потенциал на ВМРО от близо процент би бил важна добавка към утвърждаващата се електорална база на "България без цензура”.   Седмиците на скандали около "Атака” – преди и след Нова година – може да подействат мобилизиращо на твърдите привърженици на Сидеров, на засега явно по-скоро заплашват шансовете на партията. Към това се добавя и известното успокояване по темите около бежанската криза, от която се очакваше да е хранителна среда за радикални формации. Комбинацията от тези фактори може окончателно да върне подкрепата за "Атака” на ниските нива отпреди миналогодишните февруарски протести, които позволиха влизането на партията в парламента, смятат анализаторите на "Галъп".   На фона на евентуална низходяща тенденция при "Атака”, сред формациите в тази ниша по-реални са изгледите за самостоятелно влизане в следващ парламент на Националния фронт за спасение на България (НФСБ). Партията има и по-видим потенциал за постигане на евродепутат. Всичко това обаче ще зависи от коалиционните взаимодействия, както и от преодоляването на затварянето на партията в определени региони и сред зрителите на телевизия СКАТ.   Според анализа на данните към момента се очертава гласуващите на евроизборите да са около и над 2.5 милиона души.   Според "Галъп" още е рано да се правят прогнози за евроизборите, но от перспективата на януари силите на двете основни партии изглеждат изравнени. Възможностите на ДПС са добри, а реални изгледи за влизане в Европейския парламент имат Реформаторският блок и "България без цензура". НФСБ също има своите шансове, а от днешна гледна точка за "Атака” ще е трудно да вкара свой представител в Европарламента.   По-спокойно в сравнение с предни месеци звучат данните за бежанския въпрос - малцинство от 28% споделя крайното становище, че България не трябва да приема бежанци и трябва да изгони вече влезлите. Повече от половината българи възприемат хуманната позиция, че трябва да се помага на бежанците, защото те се спасяват от военен конфликт. Пикът на проблема с бежанците и нелегалната имиграция засега изглежда отминат.