/КРОСС/ От вековното си битуване в Османската империя ние, балканските народи, знаем какво означава пазарлъкът. За човека от Ориента това не е просто търговия, а преди всичко общуване. Източният пазар няма нищо общо с европейския магазин, където цената е сложена на етикет и точка. В Ориента на кантар се слага не само стоката. Там ти претеглят и ума. От детайлите в мохабета проличава колко ти е честта и достойнството. Това в Изтока има значение. За Запада този вид общуване е чуждо. Затова в отношенията си с Турция се докара до кривата круша. Жалко, че, тътрейки се подир него, и ние стигнахме дотам. Обърнахме гръб на собствения си опит и интерес. Забравихме поуките от приказките за Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Те хем заедно надхитрят глупаците, хем един друг се надлъгват. Изтокът е безпощаден, когато стане ясно, че пет пари не струваш и си готов да заложиш достойнството си. А тъкмо това направи Европа. Унижи се, стори метани, сама развърза ръцете на Ердоган, а сега се гърчи в мрежите на неговия шантаж. За зла участ това окаяно европейско състояние ще се проточи. Поради липса на въображение, гъвкавост и елементарен дипломатически усет. То изпъква още повече на фона на започващия днес в Санкт Петербург класически тежък ориенталски пазарлък между Русия и Турция. Тежък, защото и двете страни си знаят цената. Защото във вековното си имперско общуване добре са опознали слабостите на другия и компромисът е възможен само в рамките на взаимното уважение