Йонас Люшер „Пролетта на варварите“ –Не – рече Прайзинг, – задаваш грешните въпроси. – И за да придаде по-голяма тежест на възражението си, се спря насред чакълестия път. Навик, който не понасях, защото така разходките ни заприличваха на задъханото скитане на стари, натежали на килограми кучета басет. Но все пак всеки ден излизах на разходка с Прайзинг, тъй като на това място, въпреки многобройните му дразнещи особености, той продължаваше да ми бъде най-люби