Следобед е. Пробужда се странният сърбеж в сърцето ми и слабо електричество пробягва по върха на пръстите. Трябва да изляза да поснимам.
Колкото и пъти да те обхождам с поглед, винаги намирам още нещо, на което не съм обърнала внимание. Като бенка в сгъвката на бедрото. Още една гледна точка, която съм пропуснала. Крача през теб като всеки друг път, но този път различно. Виждам. Не просто гледам, а виждам. Нещата изглеждат много по-истински през визьора. Парадокс.
В ушите ми звучи любимото Grey. И всичко става сиво. Но за добро – кой каза, че трябва и душата ти да е сива, за да снимаш така?
Дали ще мога да се протегна и да прегърна клоните?
The Window, originally uploaded by Vassilena.
Дали ще мога да я накарам да се усмихне?
Looking Up, originally uploaded by Vassilena.
Дали ще мога да го излъжа, че тази, която чака, ще дойде отново?
Waiting for Her, originally uploaded by Vassilena.
Още по темата:
