...И започна да ми я хвали. Страхотно тяло. Прекрасно лице. А очите ѝ какви били, а косата ѝ … Ръцете, краката, излъчването ѝ … Описа ми я до най-малките анатомични подробности. Закле ми се, че я обича, че е влюбен в нея и че любовта им е взаимна. Направо – сбъдната мечта. Приятелят ми беше като изпуснато хвърчило. Напълно излетял в космоса. Докато го слушах с интерес, той ме забрави и продължи полета си. Каза само едно „Чао! Хайде, че бързам при нея”. Мина се, не мина малко време и пак го засякох. Посърнал, с хлътнали бузи. Изглеждаше сякаш по-нисък и леко прегънат.