Прокуратурата вече втори месец не дава официален отговор по молбата на бившия шеф на Фонда за лечение на деца в чужбина Павел Александров на семейството му да бъдат върнати ценности, взети при ареста му през април, които нямат нищо общо с делото. Това съобщи адвокатът му Диана Ангелова пред Mediapool. По думите й въпросната молба е подадена на 24 юни, а още в началото на май защитата е предоставила на разследващите доказателства, че част от иззетите вещи изобщо не са собственост на Александров, а на съпругата му Мария. Става въпрос за колекция от юбилейни монети, часовници и златни накити, които бяха иззети още преди почти четири месеца от служители на ГДБОП от сейф, ползван от семейството. Въпросните вещи бяха показани и в клипа на МВР от акцията, без обаче да се уточнява, че нямат абсолютно нищо общо с делото, с което бе породено впечатлението, че разследващите просто искаха да направят внушения за подкупността на Александров. Впоследствие обаче стана ясно, че те са наследени от съпругата му от покойния й бивш мъж. "Тук имаме папки с документи, но никой не знае какво има в тези папки. Така се описват – златист цвят, сребрист цвят. Те (ценностите – бел. ред.) нямат нищо общо с този фонд. Тази касета, която е била наета още през 1999 г., е наета от починалия съпруг и от семейството на неговата сегашна съпруга. Той (Александров – б. ред.) не е имал никакъв достъп до този сейф. Самото семейство, повече от две години, не е отключвало тази касета, за да я ползва", обясни адвокат Ангелова след разпит на съпругата на Александров в ГДБОП на 9 май. Три месеца по-късно тя обясни пред Mediapool, че прокуратурата не я е уведомявала за каквито и да е нови процесуално-следствени действия по казуса. С други думи – няма информация обвиненията да са били конкретизирани. Както е известно, въпреки че първоначално прокуратурата обяви, че разследва корупционни и длъжностни престъпления във фонда, всъщност от общо осем задържани обвинени бяха само петима, при това – единствено за участие в организирана престъпна група. Досега от държавното обвинение обявиха единствено, че имат доказателства за три съмнителни деяния – наемане на апартаменти в Париж на завишена цена, съмнителен подбор на едни и същи външни експерти при избора на болници в България за спешни случаи на болни деца, както и използване на транспортни и логистични услуги в Турция. Разследващите обаче така и не представиха някакви конкретни данни, индивидуализиращи евентуалната роля на всеки едни от групата, като нито се споменават датите, на които са извършени предполагаемите престъпления, нито кой член на бандата какво точно е извършил. В случая с ползването на транспортни и логистични услуги в Турция става дума за договорните отношения между Фонда за лечение на деца в чужбина и турската верига от болници "Аджъбадем", която точно около акцията на ГДБОП през април осъществи крупна сделка по закупуването на българските болници "Токуда" и "Сити Клиник", влизайки ударно на родния пазар. След арестите на бившия директор на фонда и екипа му новото ръководство и здравното министерство предприеха промени в организацията на работа, като усложниха процедурите, по които децата се одобряват за лечение в чужбина. До средата на юни работата на фонда сериозно боксуваше заради нередовни заседания и натрупването на голям брой чакащи за одобрение деца, но след протест и упреци от страна на неправителствени организации изоставането беше отчасти наваксано. Оплаквания имаше и от лоша комуникация на родители с новата администрация на фонда. В момента в процес на обсъждане са промени в правилника за работа на фонда, срещу които също имаше обществено недоволство заради усложняването на процедурите, но окончателният му вариант още не е готов.