Ако има нещо по-тъжно от смъртта на някои от популярните български артисти и певци, то това е тяхната старост. С много малки изключения тази старост е лишена от публика и блясък, феновете ги няма, а парите са кът. Не е тайна, че българският пенсионер е беден, но още по-бедна е пенсионираната родна звезда. Така се случва и с Емил Димитров. В началото на 90-те, като повечето артисти от миналото, изпълнителят на „Ако си дал“ остава без работа и с мизерни средства за препитание. Само за справка да отбележим, че звездата има над 400 композиции, 280 от които са авторски. За концертите, участията и тв изявите му да не говорим - хиляди са. Как е оценено всичко това обаче? „Днес всичко се прави, за да донесе пари. Емил Димитров пък твореше заради самото изкуство. Никога не е мислил дали дадена песен ще му донесе приход или не. Имал е тежки финансови проблеми, но никога не е молил за помощ.“ Думите са на сина на певеца и напълно описват ситуацията с всички известни от поколението на Емил Димитров.
Това, което Емил е дал на публиката като емоция обаче, няма финансово измерение. Ако паметникът му в Плевен бъде издигнат, ще покаже, че талантливият артист няма да бъде забравен. А докато това стане, незабравимите песни на Емил Димитров „Ако си дал", „Моя България" и „Песен за Плевен" звучат в центъра на града три пъти дневно от часовниковата кула на общината - в 9, 12 и 18 часа.

