/КРОСС/ Руско-турското сдобряване, което бе демонстрирано на срещата на върха в Санкт Петербург, не трябва да предизвиква неоправдани очаквания и прекомерни илюзии. В отношенията между Москва и Анкара има прекалено много проблеми и сериозни противоречия, за да се говори, както вече правят някои коментатори, за „стратегически алианс“ между Русия и Турция. 1. Първият и основен от тези проблеми е диаметрално противоположните позиции на страните в сирийския конфликт. Владимир Путин залага на Башар Асад, Реджеп Ердоган се стреми към неговото възможно най-бързо отстраняване от власт. В това отношение нищо не се е променило. Не е прекратявана и подкрепата от страна на Анкара за отрядите на сирийската опозиция – същата тази, която в момента настъпва към Алепо и която е бомбардирана от руската авиация. Не трябва да се забравя, че именно противоречията по Сирия предизвикаха безпрецедентната криза в двустранните отношения, след като през ноември миналата година бе унищожен руски бомбардировач. Тези противоречия остават. 2. Вторият проблем също е свързан с войната в Сирия – отношението към кюрдите