Когато била малка, Мария Силвестър обичала да мълчи. Често се качвала на едно ябълково дърво в родния Костенец, за да чете книги на спокойствие. А като огладнявала, просто протягала ръка към плодовете по клоните. Ако шапката я стягала още повече, направо поемала из Балкана. Хем почивала на зелено, хем си зареждала батериите на спокойствие.