/КРОСС/ 1. Първият и основен от тези проблеми е диаметрално противоположните позиции на страните в сирийския конфликт. Владимир Путин залага на Башар Асад, Реджеп Ердоган се стреми към неговото възможно най-бързо отстраняване от власт. В това отношение нищо не се е променило. Не е прекратявана и подкрепата от страна на Анкара за отрядите на сирийската опозиция – същата тази, която в момента настъпва към Алепо и която е бомбардирана от руската авиация. Не трябва да се забравя, че именно противоречията по Сирия предизвикаха безпрецедентната криза в двустранните отношения, след като през ноември миналата година бе унищожен руски бомбардировач. Тези противоречия остават. 2. Вторият проблем също е свързан с войната в Сирия – отношението към кюрдите. За Анкара бойците от кюрдските отряди, които се сражават в Сирия с радикалните ислямисти, са противници, сепаратисти и сподвижници на „терористите“ от Работническата партия на Кюрдистан, с които президентът Ердоган е във война. А за Москва сирийските кюрди са потенциални съюзници. И нейните отношения с турските кюрди традиционно са по-специални и определено не са враждебни.3. Третият проблем е свързан с конфликта в Нагорни Карабах. Москва, при цялата умереност на нейните изявления и еднаква отдалеченост, в света се възприема като съюзник на Армения - неин партньор в ОДКС