Този ход на работодателите би следвало да ни приближи максимално до един предизвестен край на механизъм, който доказано носи повече вреди на пазара на труда, отколкото ползи, и вече почти не среща подкрепа дори в самите синдикални среди, казва в свой анализ икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Минималните осигурителни доходи според него са уникално българско творение, което няма аналог в европейската практика. Те са обличани в риториката на свободното договаряне между работници и работодатели, което сериозно се разминава с реалностите.
Праговете се разписват по икономически дейности и професии ежегодно в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на практика са административно определен минимален доход, върху който се дължат осигурителни вноски. Доход, който е много по-различен от минималната заплата, тъй като се разписва толкова детайлно по сектори, професии и позиция на работника, че на практика задава структурата на заплатите в цели сектори.
Самото определяне на конкретните прагове минава през преговори, които се провеждат между представители на работници и работодатели и които доказано почти никога не са представителни. Дори когато повишението на един праг е "договорено", то обикновено е направено без голяма част от съответния сектор да е представен. С други думи, "договореният" праг е административно наложен и разпрострян върху целия сектор. Не само това, но и често праговете се повишават административно и за сектори, където не е постигната никаква договорка или дори не са се провеждали преговори - това се случи например за настоящата година. Последното категорично доказва, че чрез праговете се провежда т. нар. "политика по доходите" по административен път и не може да се говори за някакви свободни отношения и преговори между работници и работодатели.
Войната на държавата да запази минималните прагове като механизъм за провеждане на популистична политика по доходите и намеса в индустриалните отношения, започва сериозно да издиша през последните години на фона на постоянните упреци от страна на Европейската комисия, смята икономистът.
Отказът на работодателите да участват в преговорите тази година вече прави напълно безсмислени опитите на администрацията да аргументира смисъла от системата. Липсата на представителност и административния характер на минималните осигурителни доходи, огромният проблем на регионално и секторно ниво, както и силната зависимост на нискоквалифицираните от праговете трудно могат да бъдат оспорени. Разговорите със синдикалните организации също показват, че там подкрепата за системата е почти изчезнала и към момента остава само по високите етажи на квази-политическото синдикално представителство.
Икономистите от ИПИ декларират, че подкрепят искането на работодателските организации за отмяната на чл. 6, ал. 2, т.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това е текстът, който регламентира детайлното разписване на праговете в Закона за бюджета на ДОО всяка година. Премахването на този текст според тях би позволило работодатели и синдикати да се договорят свободно за прагове в сектори, където имат реално представителство - по модела на колективните трудови договори, но без механизма за тяхното разпростиране върху всички останали. Така системата на праговете би имала своя чисто доброволен характер и не би била обект на политическа намеса от един или друг министър или от едно или друго гласуване в парламента.
По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Евгения Маринова