/КРОСС/ ЖЕНАТА МАРИЯ Борис Христов С диви круши и резенче хляб във торбататя пристигна - хвърли в ръцете ми шалаи прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм женатана всички мъже и на мъртвите даже." Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа -аз припаднах до двете й връхчета тънки...И притиснати в тъмното като дини пращяхме,докато не напука гърба си старото слънце. Но напразно горя мойта свещ и напразно се стичаот окото на чайника топлото мляко -както в праха на игрите се губи детето и тича,така се изгуби и тя подир бялата пара на влака. С диви круши и резенче хляб във торбататя сега е при друг и навярно се готви да каже:"Аз пристигнах... Аз съм Мария - женатана всички мъже и на мъртвите даже..." Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпругана някой човечец ревнив и със злато назъбен.Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав,окован със токи, с вратовръзки увързан. А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъснеобувките прашни - за смъртта ще се стяга.После ще литне към облака подир ятото гъски,без да помаха дори на човека, останал на прага. С диви круши и резенче хляб във торбататя ще спре на небето и ще викне към райската стража:"Аз пристигнах... Аз съм Мария - женатана всички мъже и на мъртвите даже."