Поговорката „Преклонена главица сабя не я сече“ няма аналог в света. В позорното си раболепие българите сме направо уникални. То съвсем не се дължи на страх, колкото на слагачество, снишаване и самоунищожително примирение. Е, понякога изпитваме и срам, задушаващ срам - като в случая „Бююк“. Държава, която предаде на Турция човек, потърсил в нея убежище, заслужава пълно презрение. Държавата обаче не е нещо абстрактно, а сме аз, ти, ние, вие, те. Не от друг, от нас самите ще се наложи да ни е срам.