Обосноваването на забраната чрез точка от закона за събранията на сръбските граждани, според която това събрание трябва да бъде забранено, защото заплашвало здравето, морала и сигурността на събралите се хора и тяхното имущество, е скандално. Защото по същество това е забрана на правото на българското малцинство в Р. Сърбия да почете паметта на един свой национален герой. Това обаче е забрана за почитането на паметта и на човек, който е символ за борба за свобода и човешки правдини далеч не само за българите и българския народ. Апостолът на свободата, който някога бе член на опълченската легия, воювала за сръбската свобода, е забранен през 2014 г., през XXI век, от сръбската полиция. За какво еврочленство на Р. Сърбия, което България неведнъж подкрепи, за какви демократични ценности и за какви добросъседски отношения между Р. България и Р. Сърбия можем да говорим, при един такъв прецедент?