/Поглед.инфо/ “Ликувах при мисълта да направя нещо, което само ден по-рано беше смъртоносно”, обяснява младежът години по-късно. Снабден с чук, той удря силно бетона, за да изтръгне парчета от него. Но пазачите на ГДР бдят над границата, която официално все още съществува. В действителност, събитията ги изпреварват и те не знаят какво да правят. Конфискуват чука на Армин Страух. Нареждат му да слезе. Безсилни са. Тогава той крещи: “Революция”.