/КРОСС/ Имало едно време на един далечен остров един тих и скромен туземен народец - средно мързелив, средно почтен и почти безинтересен. Туземците били известни с това, че лятно време туряли реколтата в буркани и обрулвали овошките за ракия. А зимно време изяждали бурканите и изпивали ракията. Живели си туземците средно щастливо и средно задружно докато, не щеш ли, един ден от околните баири се изсипали на главите им племето на Комун-Ягите. Тези Комун-Яги били много свирепи и страшни. Взели властта, прибрали нивите на хората и ги държали за гушата цели четиредесет и пет години и още четиридесет и пет месеца. Туземният народец, макар мирен по нрав, накрая не издържал и изгонил Комун-Ягите, които се изпокрили из околните блата и зачакали удобна сгода да си го върнат. Междувременно народецът бил споходен от друго едно свирепо племе - Банд-Югите. Те изскочили неочаквано от една близка кория и взели да налагат хората с тояги и да им вземат, каквото сварят. Хич не очаквал народецът такива работи да се случват, след като Комун-Ягите били вече изгонени - та отпървом се стъписал. После се осафиресал, посъбрал Банд-Югите и ги набутал в едни тръни, да не мърдат много. Размислил се обаче народецът - как да направи така, че в бъдеще да не се появят други като Комун-Ягите и Банд-Югите? Мислил, мислил, пък избрал изпомежду си група хора, които да следят за реда и да направят така, че народецът пак да заживее средно щастливо и средно почтено