"Земята ни за сетен път тъжно разлиства книгата на своите спомени. Февруари 1873 година...Вторник, пазарен ден...Дебели преспи притискат земята ни. Леден вятър обхожда Софийското поле. Пусто е...Народът го няма... После се чуват последните думи на Апостола:"Отче,поменувай ме в молитвите, си като дякон Игнатий.