/КРОСС/ Преди избори българските политици обичат да вадят етнически аргументи и да рушат доверието между религиозните общности. Така е и сега - преди евровота през май. Дали случаят от Пловдив може да се повтори? Георги Папакочев разговаря по темата със социалната антроположка Антонина Желязкова и политолога Димитър Аврамов. Миналия петък (14.02.) националистическите протести в Пловдив приключиха със 120 задържани, като четирима от тях набързо получиха условни присъди и солени глоби. Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров нарече действията на участниците в шествието "расистки и ксенофобски", лидерът на ДПС Лютви Местан прозря в тях "вандалска атака срещу религиозен храм", насочена към сваляне на правителството, а главният мюфтия Мустафа Хаджи ги определи като "погром". Германската агенция ДПА рутинно обобщи, че еврочленката България си оставала все така бедна, както и че в тази страна корупцията все още била дълбоко вкоренена, а това подклаждало масово недоволство и давало поводи за развихряне на популистки движения. А как реагираха българските политически сили на случая от Пловдив? По стар предизборен обичай те отново прибягнаха към своя любим прийом - раздухване на етническото напрежение. "Свикнали сме. Просто чакаме да минат изборите..