Публикациите на Иво Инджев за АЕЦ Белене и за руската енергийна политика с оглед на нашите интереси; както и похвалната и неоценена традиция на блога "Истинска пубицистика" ме накараха да се зачета в писаното от нашите възрожденци за руско-българския въпрос. Случайно избрах три (но далеч не единствени) красноречеви цитата, чиито дух е доминиращ във възрожденската публрицистика:

"Панславизъм, тая химерическая мечтайна идея, която (се) вмета насред къто едно плашило, мъй искрено му казвами на Българина, то не е познато какво нещо е... Истиное намерение Българом е, че тий притеснени отг една страна от панславизма, а от друга страна от панелинизма еднакво за тях предателни, искат да си останат българи."

Раковски
"в."Българска дневница", 26.VІ.185

"Ние, които толкози страним отпанелинистическата (идея) и са силим да са отчигарим от нея чрез отделението си от гърците, толко повече сме и треба да сме далеч от панславистичеснкатата (идея), която е хиляди пъти по-опасна и по-гибелна за народността ни от първата."

Раковски
в. "Дунавски лебед", 11.ІV. 1861

"Пак ние знаеме, че по-якият надвива по-слабият и че голямата риба гълта по-малката - а ако не би (не дай боже) да падним в руската торба, то ще можем ли да запазим народността си? Ди би йок! Ние видими колко Руссиа обича Полската народност и от колко време насам колко зверски притеснения пострада бедната Полша от страна на Руссиа. За това нека Руссиа си е добра за в тех, а ние да сми си у дома и да си гледами за нас."

Драган Цанков
в. "България"