/КРОСС/ Провалът на българските спортисти на олимпийските игри в Рио де Жанейро не е изненада, защото беше предрешен от хаотичното управление на българския спорт в последните четири години. В тях се смениха трима министри, като всеки от тях имаше своя визия за развитието на елитния спорт. Още миналата година от представянето по световни и европейски първенства стана ясно, че големи шансове за медали в Рио няма. На първо място, защото няма талантливи спортисти. Много повече, защото вече няма и знаещи и можещи треньори. И накрая - защото никой не контролира какво се случва в подготовката им. Най-малката причина е липсата на пари. Тях ги има като на всеки олимпийски цикъл, но както обикновено не се разпределят ефективно. Не очаквайте и да бъде потърсена някаква сметка какво федерациите са обещавали като постижения и какво са постигнали. Въпреки ясната картина спортните власти в България се опитваха да създават оптимистична обстановка, за да оправдаят съществуването си. Така е било винаги в последните 25 години и не се променя при какъвто и да е провал. Министърът на спорта като правило за себе си е невинен, защото не той тренира състезателите. Федерациите са невинни, защото не те финансират подготовката. А спортистите? Те толкова си могат. Всъщност нямаше да има драма, ако държавната политика в спорта не беше шизофренична