много неприятно ми е да споделям такива неща, но всъщност те са ми ежедневие незабележимо за околните. има една поетеса рада александрова, която ме преследва с обсесивна омраза. тя го прави открито за разлика от малката армия анонимни с трептящи сърчица на незаклано бамби, които работят неуморно с дълбоката надежда да видят някаква своя цел свързана с мен реализирана. опитвате се да играете игри на глада, и това е тъжно само за губещите.