/КРОСС/ В сонма на великите светители на Христовата Църква свети Евстатий, епископ на древната столица на Малоазийския Изток и Гръко-Римската империя - Антиохия* изпъква като един от най-славните християнски изповедници и борци защитници на истинската вяра в Бога. Светителят Евстатий живял от края на трети до средата на четвърти век. Родил се в град Сид Памфилийски, а бил архипастир отначало в Берия Сирийска, откъдето заради достойнствата и заслугите си в Църквата и по желанието на народа бил преместен от отците на Първия Вселенски Събор в Антиохия. Времето на архипастирската дейност на свети Евстатий било единствено и изключително в цяла поредица векове от живота на Христовата Църква. Това бил век, особено светоносен и по броя, и по величината на светилата на Църквата - вселенските учители. Следващите векове били също славни със своите учители на вярата, но те вече били подражатели и ученици на богомъдрите отци на четвърти век. Битката на християнството против езичеството, която се водела в първите три века под знамението на Христовия Кръст, завършила в началото на четвърти век с пълна победа над езичеството и повече нямало нужда да се защитава християнската вяра от езичеството в световната Гръко-Римска империя и да се доказва превъзходството на християнството над езичеството. Външният покой, който настъпил тогава в Христовата Църква, дал възможност за всеобщо еднообразно устройство на вътрешните ѝ дела и за безпрепятствени учителни беседи на пастирите с пасомите