/КРОСС/ Прави са нашите държавни и партийни ръководители, като от сутрин до вечер ни набиват канчетата. Защото все още някои използват езика на омразата. Явно не става от мен европеец по брюкселски калъп. Продължавам да наричам кражбата кражба, а не „противозаконно отнемане". Искат от нас да обичаме тия, които ден и нощ се трудят за затриване на българщината, за превръщането на българина в безсловесен изпълнител на чужда воля, които гризат като термити нашата национална тъкан с нови и стари етнически партии. Някои продаж­ници ни се репчат от телевизионния екран, леят из Европа платена помия на тема „Антон Дончев и „Време разделно". Трябва да ги обичаме, защото иначе пак ще се размрънкат за „езика на омразата". Но какъв е този език? Не ми е много ясно и ще ми трябва филологът г-н Местан или президентинът да ме обучат. Защото ако кажа на някой държавник без образование „чукундур", това ще е език на омразата. Друго е, ако го наречеш „не­обработено захарче". Ако наречеш грабителя „грабител", това няма да се вмести в брюкселския и сороския калъп. Трябва да се каже „отклонител на средства". Просто е за чудене, че нашите революционери не са харесвали петвековното съжителство и присъствие на агите и бейовете. Трябваше да обичат враговете си, а не да вдигат въстания