Западът трябва да заеме твърда позиция към украинското правителство и към руския лидер.
Гражданските вълнения често следват зловещо предсказуем модел. Това, което на пръв поглед изглежда разрешим спор, се превръща в конфликт, при което целите стават по-радикални, огорчението се натрупва и шансът за постигане на компромис се загубва. Такава беше ужасяващата траектория, следвана от Украйна, където започналите през ноември мирни протести прераснаха в грозно насилие. Центърът на Киев, една от големите европейски столици, се превърна в задушаваща военна зона тази седмица. Сгради и барикади бяха изпепелени, а десетки украинци бяха убити.
Въпреки разговорите за примирие между някои от участниците, ужасът може тепърва да стане много по-страшен. Кръвопролитието ще задълбочи разделението в страна, която винаги е била крехка, сложна държава. Една открита гражданска война продължава да е реална перспектива. Пряката отговорност за този кошмар носи Виктор Янукович, бандитският президент на Украйна. Но истинският мозък зад него седи в Кремъл: Владимир Путин.
Нито Изток, нито Запад
Територията, която в момента се нарича Украйна, има дълга и болезнена история като кървава гранична зона между Изтока и Запада. Но тя стана независима страна едва през 1991 г., след разпадането на СССР. Сглобена от земи на запад, които някога са били част от Австро-Унгария, с рускоговорещия изток и юг, новата държава винаги е била поставяна под съмнение. Оттогава украинската политика се характеризира с вътрешни борби и корупция - включително през годините след Оранжевата революция през 2004 г., мирно въстание, чиито надежди бяха пропилени от злопаметните му лидери. Много украинци имат чувството, че страната им е била превзета от корумпиран елит, който не може да бъде свален с обичайните демократични средства. Киев е един от малкото европейски градове, в които ЕС е синоним на добро управление и върховенство на закона.
Именно отхвърлянето на търговско споразумение с ЕС през ноември от страна на Янукович, в замяна на непрозрачно споразумение с Русия, доведе до началото на размириците. Скоро след това протестиращите поискаха оставката му, а Янукович и руската пропаганда ги наричаше терористи. Защо, след три месеца на сприхави сблъсъци убийствата започнаха тази седмица, е неясно. Но повечето от тях бяха извършени от хората на президента.
Отговорът на Запада трябва да бъде твърд. Президентските довереници заслужават забраните за визи и замразяването на активи, които САЩ наложиха, а ЕС обмисля. Янукович трябва да обуздае войските си и, ако може, цивилните бандити, които са отговори за голяма част от насилието. Но протестиращите, ако искат да избегнат истинска кървава баня, също трябва да направят компромис - да напуснат символичната си база на киевския площад “Независимост” и другите сгради, които окупираха. Най-добрият вариант за двете страни би бил те да създадат преходно коалиционно правителство.
Следващите президентски избори са през 2015 година, но те би трябвало да се проведат тази година, за предпочитане без Янукович. Режимът му се характеризираше с ширеща се шуробаджанащина, преследване на политическите му противници, подчиняване на медиите и подкупване на съдилищата, а сега завърши с клане. Но трудно ще бъде той да бъде отместен. С телосложението на охранител в бар, той се извърта като невестулка; вероятно ще опита да се измъкне от всички обещания, които поеме, след като реши, че кризата е отминала. Ако това се случи, олигарсите, които подкрепяха властта му и които могат да загубят много от тази лудост, трябва да го принудят да напусне.
Какво трябва да последва е по-неясно. Практически всички украински политици са се дискредитирали, включително изпратената в затвора опозиционна лидерка Юлия Тимошенко. Протестиращите нямат ясен лидер - една от причините, поради които насилието може да се окаже трудно за спиране. Трудно е да си представим появата на кандидат, който да преодолее дълбоките разломни линии в украинското общество. Янукович ...