/КРОСС/ Наред с Женевската конвенция от 1951 г., Конституцията на Република България предоставя на чужденците още един вид закрила - т. нар. "убежище от президента". То се дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи, а правомощието президентът е делегирал на г-жа Маргарита Попова. Не съществува право да се получи убежище, тъй като решението зависи единствено от личното усмотрение и преценка на г-жа Попова. Дори едно лице да отговаря на условията да получи убежище, тя няма задължението да му го предостави и отказът ѝ не подлежи на обжалване. Това обяснява защо две съдебни инстанции са приели, че Абдуллах Бююк е политически преследван, че правото му на живот, на лична свобода и неприкосновеност и на справедлив съдебен процес са застрашени, а г-жа Попова - не е. По-интересно е, че кандидатстващите за убежище лица не разполагат дори и с правото да получат отговор, тъй като президентът не е част от държавната администрация и няма задължението да отговаря на отправените до него молби. Вероятно това в случая е ключово и Бююк не е бил уведомен за отказа, тъй като в противен случай би предприел незабавно действия да уреди статута си. След отказа на г-жа Попова, МВР е получило правото да го експулсира. Законът предвижда задължение за държавата да му предостави не по-малко от 7 дни срок за доброволно напускане, освен ако той представлява заплаха за националната сигурност