Държавата винаги е обвиняем номер едно в разследването на социалния паразитизъм – и очевидно има защо. Гражданите трябва да окажат натиск върху държавата, за да получат от нея поне някаква форма на взаимноизгодна симбиоза. В цялата си грижа за потребителски права тя начислява ДДС върху приходите от благотворителност, третира безработните като самоосигуряващи се, а субсидира със стотици милиони неизгодни за народа проекти. Разбира се, трябва да погледнем паразитизма и по-широко от икономиката. Ефективността не е всичко – с този девиз безсмислени организации и учреждения се оправдават, защо продължават да теглят социални ресурси. Това са десетките държавни агенции, дирекции, дублиращи се държавни и общински органи.