Разговор с четиригодишно дете на приятелка:
- Защо големите не ги е страх от Кумчо Вълчо и Баба Яга?
- Ами защото знаят как да се оправят с тях, да не им правят лошо.
- Ъммм.... /размисъл/ А ако вече съм голям, може ли да стана по-голям от Кумчо Вълчо?
- Ми може... Ма не е лесно, щото всички искат.
Запитах се защо дететето, на около 5 години - се идентифицира положително с Мъжкия образ, носещ насилие и смърт, и същевременно социален просперитет и изобщо възможности за постигане на кариерен, финансов, социален успех, водещ до съответното статусно придвижване нагоре.

Което напришмер в специфичното британско общество има вид едва ли не на иниация. В строго етноантрополитичния смисъл на думата - горните класи на британското общество - системата на клубовете, особено на закритите такива (т.е. не можеш да им станеш член, ако не те препоръча друг или определено количество други) - определят живота на неизброим хора, неподозиращи за тях.

А за пренебрегнатата Баба Яга май трябва отделно да мисля, щото там случаят е май по-сложен. Абе, с жените винаги е така ;-)