“За последно се видях с Джоко миналата неделя, в болничната му стая. Отидохме с Илко - мъжа, който държи кръчмичката на пазара “Ситняково”, където редовно се събираме от години. Джоко не можеше да говори, но беше в съзнание. Позна ни. Чу ми гласа. Беше повдигнат на болничното легло, сякаш седнал. Махна ни с ръка. Като за сбогом...”Това ...