Продължава оттук.
Балдрик помълча и каза:
– Въглищарят, който ни прокле, е жив. Вече е осемдесетгодишен старец. След гибелта на жена си и детето се скри в планината, някъде под Филкенщейн. Много отдавна, след като видя какви нещастия породи неговото проклятие, той мечтае да го свали. Уви, това не е посилно даже за него ...Намерих стареца, паднах на колене и го умолявах да ми каже как да придобия сълзите си. Той поклати глава и ми каза: "Знам такова средство, но ми е забранено да ви го разкрия. Само на чистото и невинно сърце е дадено да намери перлата, която може да върне сълзите на този, който ги е загубил."
– Но не е пред вас такова сърце, татенце? – възкликна Лия.– Да, разбира се, – отвърна граф Балдрик. – Но ще извърши ли Господ чудо заради мен?– Нима Той не е всесилен?! Татенце, къде е пътят към колибата на въглищаря? Обещавам да ви донеса перлата, която ще върне сълзите ви.Бащата погледна дъщеря си и каза с въздишка:
– Е, какво, върви, бедно мое дете! Извърши това поклонничество. Както е видно, Господ е избрал теб да ми донесеш помощ и утеха. Най-напред аз вярвам и се надявам на успех!Графът благослови дъщеря си и тя се отправи в опасно пътешествие.За да не се удивяват минувачите, че графската дъщеря ходи пеш, тя се преоблече в селски дрехи.Към края на четвъртия ден се озова пред колибата на въглищаря.Вече се беше стъмнило, когато момичето почука на вратата. Въглищарят отвори.Както и разказа баща и, това беше красив, осемдесетгодишен старец, напълно побелял. Усамотението и тъгата бяха положили върху лика му печата на величието.Въглищарят дълго гледа пътешественицата, преди да я заговори. Той разбираше, че тези фини черти, тази гладка кожа, тези ръчички с розови нокти не може да принадлежат на селянка.Старецът попита Лия коя е и защо е дошла.Без да скрива нищо, момичето разказа как е обещало на баща си да иде и да поиска перлата, връщаща сълзите, как баща и повярвал в нея и как се е добрала до колибата.– Бедното дете! – възкликна старецът. – С трудна работа си се захванало. За нещастие това не зависи единствено от мен, но ще помогна колкото мога.Въглищарят отвори вградения в стената шкаф, който се оказа пълен със стъкленици. Трябва да ви кажа, мили деца, че старецът се занимаваше с приготвяне на еликсири от различни треви и ги даряваше на тези, от които лекарите вече бяха вдигнали ръце.От всички стъкленици той избра най-малката, която съдържаше настройка с червен цвят и я подаде на момичето.– Вземи, дете мое, – каза старецът, – и изпий това преди сън. Това, което сънуваш през нощта, трябва да изпълниш, ако, разбира се, искаш да помогнеш на баща си.Лия му благодари от все сърце.– Но къде мога да прекарам нощта? – попита тя с нескрито безпокойство. – В гората е тъмно и пълно с диви зверове, а по пътищата бродят разбойници.– Ще пренощуваш у дома, дете мое. Тук често нощуват заблудени пътници. Самият аз спя в хамака. Ти можеш да легнеш в стаята на постеля от свежи папрати и мъх.След като застла в ъгъла постеля за гостенката, той я нагости с вечеря от къшей хляб, чаша мляко и паничка ягоди.На Лия и се стори, че никога през живота си не е яла нещо по-вкусно.Преди да си легне, тя изпи съдържанието на стъкленицата и веднага потъна в сън.
Следва продължение ...