/КРОСС/Една банализирана басня от Езоп твърди, че лисицата, която не може да стигне до гроздето, го обявява за кисело. Това ми напомня с далечен античен произход за всички онези, които в кампанията за президент казват: "Те ме канеха, но аз отказах", знаейки много добре, че няма да бъдат избрани. Но идеята, че с отказа си стават значими, ги устройва. До голяма степен днешните номинации са свързани с мисълта, че президентският пост е възнаграждение за това, че някой е умен. Посочват някого, възнаграждавайки го за това, което би трябвало да бъде най-естествената равносметка на една кариера, независимо дали си шофьор, чистач или ядрен учен. Затова, дори когато отказват, някои хора получават усещането за значимост. Моята скромна представа за лоялност е свързана с това, че човек трябва да застане на страната на онези, които някога са го направили нещо. Смея ли да напомня, че на 63 години станах депутат и моята скромна публичност не се дължеше на това, че съм станал такъв, а на някаква друга причина. Даже мисля, че леко се затвориха някои мои пътища, когато станах депутат. Това го казвам не като оплакване, а като причина за лоялност. Преди да седнеш на маса и в легло, най-напред трябва да помислиш за какво го правиш. Затова нека хора, които тарикатски си смениха боята, сега да не ми говорят, че ако човек е лоялен, това е "комунистическо мислене". Няма "комунистическо мислене", както няма и "демократическо мислене". Има мислене