/КРОСС/След дългото очакване на обединението в ляво, настъпи разрив.Надеждите за обединена левица попари лично лидерът на БСП Корнелия Нинова. Как ще възприемат това феновете на политическото червено и дали с този ход председателят на БСП сама не лиши партията си от гласове, извън твърдото ядро, предстои да видим. Причините за разрива в ляво безспорно са много и корените им отиват дълбоко в най-новата история на българската левица. Но поводът е ясен. Активността на президента (2002 - 2012 г.) Георги Първанов в лявата част на политическата сцена бе разчетена от симпатизантите на лявото и особено, от актива на БСП, като претенция „да кара влака" на процесите там. Енергичното говорене от страна на лидера на АБВ около обявяването на кандидатурата на ген. Румен Радев, увереността, с която бе придружено, самоувереният вид, който излъчваше Първанов при представянето на ген. Радев в НДК, затвърди убедеността на средния червен кадър, че бившият му шеф иска да се върне на бял кон в БСП. Но не като я оглави, а като я командва. Такива подозрения всъщност съпровождаха и процеса на напускане на правителството от страна на АБВ, който случайно съвпадна с конгреса, на който БСП смени лидера си. Когато се създаде такова впечатление, истината губи значение.В неслучилия се съюз БСП - АБВ загубиха и двете страни. Но АБВ май е големият губещ, макар че и приказките, че умира са доста преждевременни (и пожелателни, когато идват откъм „Позитано" 20)