Във връзка с интервюто на Борисов за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” мога да кажа само това: От встъпването си в длъжност през 2009 година той имаше на разположение седем години, за да приведе в ред държавата си. И сега щеше да разполага с армия, която да заслужава това име, с правосъдие, което не се поддава на външни влияния, с икономика, която да му осигурява необходимите данъци, както и с уважение, каквото едва ли би имал друг премиер на Балканите. Ако всичко това се беше случило, нямаше да е необходимо сега да изпада в унизителната поза на молител.

Жалко - и за България, и за нас - че той пропусна този шанс. Кой, ако не той, би могъл на базата на опита, способностите и популярността си в България, да се справи с тъмните сили, които пречат на процъфтяването на страната? Защо Борисов не залага на гражданското общество, на реформаторските сили и на българите, които олицетворяват най-добрите традиции на страната? Но все още не е много късно! Борисов би могъл да почерпи от опита на балтийските държави, Полша и други страни. В крайна сметка вината за всичко не може вечно да бъде приписвана на турското робство.

Клаус Шрамайер

Аз добре разбирам Борисов. Но на фона на тлеещата туркофобия на българите смятам, че се впуска в опасна посока точно преди изборите. След като ние не желаем или не сме способни да защитаваме българската граница, той обаче явно няма друг избор – включително и заради абсурдното Дъблинско споразумение. В същото време Борисов ще тръгне по един твърде опасен път, ако продължава да се раздалечава от ЕС. Още екстрадирането на Бююк в Турция представляваше грубо правно нарушение. А ако спрат да пристигат европейските пари – как ли ще живеят тогава България и нейните олигарси? Остава неясно и това дали по този начин Борисов ще успее да си „купи” трайното благоразположение на Ердоган. Във всеки случай българският премиер вече ще може да бъде изнудван по-лесно.

Не бих искал да съм на негово място, казва в заключение германският дипломат и добавя: В края на краищата Борисов вече би две последователни дузпи и вкара един гол. Дали ще успее да стори същото и във външната политика? За съжаление има проблеми – като например гръцко- македонският спор за името или проблемът с кюрдите в Турция – които не могат да бъдат решени така лесно и разумно.

*Германският дипломат Клаус Шрамайер през 1990-те беше заместник-посланик на Германия в София.