Имало едно време един мазен хамстер. Бил малко противен, но поне бил добър фигурист, станал световен шампион. Министерството на спорта на Бананландия му подарило Хамър, да почувства и той голям мъж. Фируристът се насвяткал като казак и започнал да го кара на зиг-заг. Ченгетата го спряли, направили му забележка, взели му автограф и го пуснали да си ходи, по живо по здраво, да убива по улиците. На тези ченгета никой нищо не им каза, въпреки че това им е функцията, а не да се крият по храстите.
Наш Максим кара още километър и фрасва една кола в насрещното. Едно момче загива, едно момиче още е зеленчук. Хамстерът виси малко по арести, плаща едни 80 бона кръвнина и се измъква по терлици с условна присъда. Щял да плати още – ако прецени, че има пари за даване.
Поуката е, че няма поука. По-голямата кола сгазва по-малката, керванът си върви, кучетата си лаят. А който се смее най-мазно, се смее най-добре.