Веднъж Жабата чула песента на Славея и изпаднала във възторг. Славеите действително пеят прекрасно и даже жабите не може да не забележат това.
"Би било чудесно, - помислила си тя - ако и другите птици умееха да пеят така! А то в тази гора един истински певец няма: едни крякат, други грачат, а нещо, което да ти грабне душата, няма. Колко жалко!"
И Жабата започнала да се учи при Славея. Всяка вечер тя идвала до дървото, където той обикновено пеел и старателно повтаряла трелите му. Е, както можела. Отначало нищо не се получавало. Но минали няколко месеца и усърдието и било възнаградено - Жабата научила няколко ноти. Не всичките разбира се, само две или три, но за начало (и за жаба) това е голямо постижение.
Доколкото нямала търпение да се хване за работа, тя доскачала до гората и там започнала да обучава птиците и зверовете в това, което сама била научила. Естествено, малко от тях я взимали на сериозно. Но Жабата не се отказвала - уговаряла, убеждавала, набивала нови идеи в неподатливите глави на горските обитатели, заразявала ги с личен пример ... И усърдието и отново било възнаградено. Минали няколко месеца и в гората се научили да квакат. С извивки.

П.Бормор

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!