/КРОСС/ Понякога се случва да дойде човек при мен и да ми каже, че пуши, ругае, води порочен живот и аз, като съвестен свещеник, съм длъжен да му кажа: „Чедо, това е грях!" Но това ли е основният ми дълг? Всъщност изповяданото от него означава, че той знае, че това е грях. И моят дълг е да направя така, че този човек да почувства радостта и любовта, с която Бог ни дарява. Но как да го осъществя? Веднъж при мен дойде човек и се разкая за това, че често ругае. Аз, от своя страна, бях готов да му кажа обичайното в такива случаи - че това е тежък грях. Но докато той говореше, размислих и му казах следното: „Когато ругаеш, се чувстваш силен и важен. Струва ти се, че притежаваш голяма сила, та нали ругаеш, използвайки думи, които докосват особено значими, свещени понятия. Очевидно са ти нужни сила и власт. А кой обикновено изпитва такава потребност? Хора, чиято сила и значимост не е призната от другите. Ето защо те започват да го демонстрират по различни начини: един ругае, друг разрушава всичко наоколо, трети измисля нещо друго.Какъв е проблемът? В липсата на любов. Тези хора не знаят, че са обичани. Защото човек, чувстващ Божията любов, не може да Го хули и злослови. Това просто е невъзможно