Сегашното правителство е слабо, парламентът е нестабилен, с често провалян кворум от страна на ГЕРБ или от „Атака”, а от парламентарните групи се отделят независими депутати. Малко вероятно изглежда това правителство да изкара пълен мандат. Какво следва?
При нови избори, когато и да са те, сегашната нестабилност ще се запази. Дори да влязат нови партии в парламента, може да управлява само 2-3-партийна коалиция. При политическото противопоставяне в момента това е трудно постижимо, но е неизбежно. Напрежението и нестабилността ще продължат, с всички неблагоприятни последствия за икономиката, понижаване на рейтинги, на инвестиции и т. н. Нищо добро не чака България, ако не настъпи някаква форма на разбирателство между партиите.
Какво може да се очаква в тази посока?
Основният проблем е партията на Борисов. Тя изпадна в изолация, защото управлението на ГЕРБ беше силово и дилетантско, с икономическа стагнация.
Зад ГЕРБ наднича организираната престъпност,
контрабанда, рекет, тук там около някой от хората й замирисва на кокаин. Злоупотребите с власт изправят лидерите й пред правосъдието, рано или късно ще станем свидетели на скандални дела.
ГЕРБ получи най-много гласове на изборите, но не достигаха 24 депутати, за да състави правителство. Борисов водеше агресивна кампания и не пожела да преговаря с никого за коалиция.
Сега ГЕРБ продължава да е в изолация. И занапред никоя от парламентарните партии не иска да прави коалиция с ГЕРБ.
На неотдавнашния конгрес на ГЕРБ стана ясно, че и повечето членове на ГЕРБ също не искат коалиция с нито една от тях. При това положение, както накратко коментира един блогър, ГЕРБ могат да се върнат на власт само с военен преврат. Все пак имат известен шанс и по мирен път.
Единствената партия, която показа колебливо отношение към ГЕРБ беше Реформаторският блок. Върху блока се чувства натиск и от Европейската народна партия, която ще им наложи да работят заедно в един бъдещ парламент. Така Реформаторският блок негласно се очерта като политическата сила, която може да помогне на ГЕРБ да се върне във властта. Друга подобна сила е АБВ, ако въобще мине бариерата на изборите, но тя е лява и съюзът с нея ще бъде по-уязвим и непопулярен. И евентуални депутати на АБВ в парламента няма да са достатъчни на Борисов за мнозинство.
Пределно ясно е, че никоя от останалите партии, които се очертават в бъдещия парламент, няма да прави правителство с ГЕРБ. Нито БСП, нито ДПС, нито „Атака” или „България без цензура” (ако влязат) ще сътрудничат с Борисов. Дори той рязко да обърне агресивното си негативно отношение към тях, шансът някой да се прегърне с него е пренебрежимо малък.
Затова Реформаторският блок започна да губи доверие. Той имаше шанс да бъде алтернатива на големите партии – и на ГЕРБ, и на БСП. Има остра нужда от такава алтернатива, направо има вакум на политическия пазар за такава партия. Реформаторският блок се показа като алтернатива на БСП, не и на ГЕРБ. Така намали шансовете си и подкрепата за него спадна под 5% в социологически сондажи.
Радан Кънев и др. представители на блока
често говорят за мафия,
свързват я с БСП и ДПС. Но нито веднъж не се осмелиха да свържат това понятие с ГЕРБ. А има повече основания. Затова Реформаторският блок си спечели номинацията за патерица на ГЕРБ.
И въпреки това блокът е за предпочитане пред ГЕРБ. В него има несравнимо по-компетентни и по-неопетнени хора от ордата на Борисов. Всеки глас за блока е глас по-малко за Борисов.
Но политическата параноя, основно на хората от ДСБ (Кунева рядко се изказва), и ...