Убеден съм, че е хубаво човек си гони мечтите, дори и да са глупави. Та така се случи, че тази седмица публикувах един стар разказ във вестник "Седем". Писател няма да стана, късничко ми е вече, пък и отнема доста време. Но се почувствах някак си добре, суетникът му със суетник.

Е, текстът онлайн е тук, а това долу е само параграф за зарибявка:

Слънцето бавно се спускаше над обезлесените хълмове на Сакар планина, косо огряваше Републиката на младостта и, както всяка вечер, изчервяваше се от гледката. Когато имаш толкова съществен принос за Живота на Земята и всичките му последици, е трудно да оспориш отговорността си за възникването на Републиката на младостта...


...