/КРОСС/ Фьодор Лукянов, главен редактор на списанието "Русия в глобалната политика" Украйна преживя прелом, от който започва нова епоха. Какво следва нататък, никой не се наема да предскаже еднозначно сега, но е важно да се разбере същността на събитията. В разгара на политическата криза, когато тя още не беше дошла до кървавата кулминация, ред киевски коментатори писаха, че ставащото е краят на Украинската съветска социалистическа република (УССР). Държава, която се е излюпила от Съветския съюз и в продължение на 20 и повече години е съхранявала основните черти на съветска република. Вероятно това е най-точната оценка. Независимостта на Украйна беше дарена отгоре благодарение на ожесточената борба на руското демократично движение, а след това и на ръководството на РСФСР против Кремъл и Горбачов. Украинският народ не е принасял жертва на олтара на свободата, а плавно премина от една реалност към друга. От 1991 до 2014 г. украинската политика се крепеше на неформален коалиционен принцип - посока към Европа, но при съхраняване на общия дизайн (преди всичко икономически), наследен от предишния държавен строй. Поради отсъствие на други варианти, националната идентичност се определяше най-вече от западната част на страната, най-цялостна в идеен план. Но концентрацията на национална самобитност неизбежно започна да спада, защото в чистия си вид този продукт не можеше да бъде възприет от останалата част от населението