Макар че ниските цени на суровината могат да ударят всеки голям производител, те имат особено унищожителен ефект за богатите на петрол страни. Причината, за добро или лошо, е че много от тези икономики са се вкопчили в петрола като в спасителна котва, за да постигнат растеж, да запълнят държавната хазна и дори да подкрепят социални програми.
Ако тези приходи не се материализират по план, то страните ще се окажат в изключително крехка позиция. При най-лошият сценарий за по-дълъг период на ниски цени на петрола може да промени съдбата на цели режими.
За да покаже кои страни са най-засегнати от ниските цени на петрол, графиката на изданието разглежда три ключови елемента за петролния сектор от 2015 г.: разходите за производство, общото производство на петрол и най-големите износители на суровината в света.
Венецуела
По времето на Уго Чавес нещата изглеждат доста по-добре отколкото днес. Цените на петрола са на рекордни нива, а това позволява на социалистическата страна да намали неравенството, както и да сложи храна на масите на гражданите си. Както пише Световната банка през 2012 г. обаче, тъй като петролът формира „96% от износа на страната и почти половината от фискалните приходи“, Венецуела е „изключително уязвима“ към промени в цените на петрола.
А те наистина се промениха. Петролът сега струва с над 50% по-малко от нивата през 2012 г. Отчасти вследствие на това Венецуела се сблъсква с редица проблеми – от хиперинфлация до недостиг на почти всичко.
Разходите на Венецуела за добив на петрола са сравнително ниски – 23,50 долара за барел, а страната е деветият най-голям износител на петрол с износ за 27,8 млрд. долара през 2015 г. Ако цените на петрола бяха над 100 долара за барел, ситуацията във Венецуела щеше да изглежда доста по-розова.
Русия
Русия е вторият най-голям износител на суров петрол, доставяйки петрол за 86,2 млрд. долара на други страни през 2015 г. Това е около 11% от общия износ на глобално ниво. Разходите за производство на Русия през 2015 г. са сравнително ниски – 17,30 долара за барел.
Но дали по-слабите постъпления от петрол засягат външната политика? Трудно е да се каже, но исторически погледнато лидерите се обръщат към националистически проекти в по-трудниикономически времена. В този случай Путин може би фокусира погледа на Русия върху Украйна като начин да разсее вниманието от не особено положителните икономически перспективи.
Бразилия
В Бразилия ситуацията също не е по-добра, особено след като президентът Дилма Русеф може да бъде импийчната още тази седмица.
Бразилия е деветият най-голям производител на петрол в света, добивайки по около 3,2 млн. барела на ден. По-голямото опасение обаче може да се окажат разходите за добив в страната, които през 2015 г. възлизат на 48,80 долара за барел – едни от най-високите на глобално ниво.
Бъдещето след края на Олимпийските игри ще бъде предизвикателно за Бразилия, изправяйки се пред най-лошата икономическа криза от 30 години. Икономиката на най-голямата страна в Латинска америка се е свила с 5,4% през първото тримесечие на годината.
Нигерия
Нигерия, която скоро ще бъде една от трите най-населени страни в света, също разчита изключително много на приходите от петрол, за да насърчава икономиката си.
Страната има бюджетен дефицит за 7 млрд. долара заради по-ниските петролни приходи, а на 15 юни тя сложи край на обвързването на валутата си с щатския долар. Найрата поевтиня с 61% спрямо долара оттогава, което причини сериозни сътресения в икономиката. Нигерия наскоро изгуби титлата си „най-голяма икономика на Африка“, след като Южна Африка я задмина.
Нигерия е шестият най-голям износител на петрол в света, като годишният износ възлиза на 38 млрд. долара през 2015 г. Разходите за производство също са по-високи от средните – 31,50 долара за барел.
Канада
Икономиката на Канада е изключително диверсифицира, но страната е и петият най-голям износител на петрол с износ за 50,2 млрд. долара през 2015 г. Разходите също са високи – средно 41,10 долара за барел.
Петролният срив доведе богатата на петрол провинция Албърта до рецесия, а канадският долар също е сериозно ударен от цените на петрола, и то по много причини. Икономиката на Албърта е напът да отбележи най-голямото си двугодишно свиване, а бюджетът на местното правителство се е надул до 10,9 млрд. долара.
Очаква се енергийните инвестиции да бъдат наполовина спрямо нивата им от 2014 г. Междувременно влияние има и върху други икономически условия, например пазар на жилища, търговия на дребно, пазар на труда и производство.