/КРОСС/ Газа е палестински град, намиращ се в съседство с Египет, който отначало принадлежал на синовете Израилеви, на иудиното коляно, а после бил завоюван от филистимците - същия този град, в който някога Самсон взел на раменете си затворените порти (Съд. 16:3). Този град бил изпълнен с идолопоклонническо нечестие. След въплъщението на Христа, нашия Бог, той бил отчасти просветен от светата вяра, проповядвана от светите апостоли и от епископите след тях; но все пак по-голямата част от жителите му дълго време блуждаели в тъмнината на идолослужението, покланяли се на истукана, наричан "Марнас"*, а също на Венера и на други нечестиви елински богове. При това в него нееднократно била проливана християнска кръв, и особено през времето на Юлиан отстъпникРечник, защото тогава неверните безмилостно избили всички свещеници, монаси и посветени на Бога девици. * Почитането на истукана Марнас било разпространено единствено в Газа. Жителите на този град го считали за велик церител на всевъзможни болести и освен това за бог и за господар на дъждовете; по време на суша били извършвани тържествени религиозни процесии за неговото умилостивяване. Бел.ред. Това нечестие в града продължило дълго и никой не могъл да го очисти от идолослужението и напълно да го просвети със светата вяра, докато за епископ на Газа не бил избран свети Порфирий, за който ще стане дума в нашия разказ