/КРОСС/ На Украйна й предстои да разбере нещо, в което самите ние скоро се убедихме - в страни като нашите, "на изток от Виена", окончателни победи почти няма. България вече десетилетие е част от НАТО, седма година е член на ЕС, но вместо да обсъждаме Програмата за развитие 2020, ние отново търсим почтени управници, с които да заменим поредната крадлива шайка във властта. С тежката цена на човешки жертви, която на нас ни беше спестена, украйнците от Майдана стигнаха до същия въпрос - с кого да заменят Янукович и неговата шайка.Позорното бягство на управляващите отне възможността им за достойно участие в бъдещите избори, но, както и у нас, общопризнат носител на желаната промяна липсва. За оптимистите, въпросът с европейското бъдеще на Украйна е решен. Но това едва ли е вярно. Нито подкрепялите Янукович партии ще останат обезглавени дълго време, нито опозиционните лидери са с напълно доказани демократични качества и кристално чисти биографии. Предстрочните избори в Украйна, а и в България (когато и да се състоят) няма да решат окончателно въпросите, с които двете страни се сблъскват.Все пак, ние имаме предимството да сме решили някои неща сравнително трайно.Институционалното вплитане на страната ни в структурите на НАТО и ЕСна практика не позволява връщането на България в орбитата на МоскваА за Украйна лесно можем да си представим сценарий, при който след година или две страната отново се подрежда до Русия